Азбестът е една от онези теми, за които повечето хора са чували, но малцина знаят достатъчно, за да вземат правилните решения при ремонт или събаряне на по-стара сграда. В България хиляди жилища, производствени сгради и обществени постройки, изградени преди 1992 г., съдържат азбестови материали – в покривите, стените, топлоизолацията, подовите настилки или техническите инсталации. Проблемът е, че азбестът не е опасен, докато е непокътнат. Опасен става в момента, в който се наруши целостта му – при ремонт, събаряне или дори при механично почистване.
Какво е азбест и защо е опасен
Азбест е група от естествено срещащи се силикатни минерали с влакнеста структура, използвани масово в строителството заради изключителните им свойства – огнеустойчивост, здравина, топло- и шумоизолация и устойчивост на химикали. В пика на употребата му – от 50-те до края на 80-те години на 20-ти век – азбестът е влаган практически навсякъде: покривни плочи, тръбни изолации, подови настилки, шпакловъчни смеси, уплътнения, огнезащитни покрития и фасадни панели.
Опасността идва от микроскопичните влакна, които се отделят при нарушаване на материала. Тези влакна са невидими с просто око, остават суспендирани във въздуха с часове и при вдишване се отлагат трайно в белодробната тъкан. Организмът не може да ги разгради или елиминира. Натрупването им причинява азбестоза – хронично белодробно заболяване, мезотелиом – агресивен рак на плеврата, и белодробен карцином. Латентният период между излагането и проявата на заболяването е 20-40 години, което означава, че хората, изложени на азбест по време на строителния бум в България, понасят последствията именно сега.
В Европейския съюз употребата на азбест е забранена от 2005 г. В България забраната влиза в сила по-рано – от 1992 г. – но съществуващите материали в сградите не са отстранени автоматично. Те са там и днес.
Къде има азбест – най-честите места в сградите
Азбестът в строителството се среща в няколко основни форми и локации, като не всички са еднакво опасни при нормална употреба на сградата.
Азбестоциментовите покривни плочи – познати в България като „етернит“ – са вероятно най-масово разпространеният азбестов материал в страната. Покривите на хиляди промишлени сгради, гаражи, стопански постройки и по-стари жилищни кооперации са покрити с вълнообразни азбестоциментови плочи. Етернитът съдържа между 10% и 15% азбестови влакна, свързани в циментова матрица – при непокътнато състояние рискът е нисък, но при начупване, пробиване или механична обработка влакната се освобождават.
Азбест в стените се среща под формата на шпакловъчни и замазочни смеси, особено в панелните сгради от 60-те и 70-те години. Фугите между панелите, огнезащитните покрития на металните конструкции и топлоизолационните обшивки на тръбите са типични места. Именно при събаряне на стени в панелни сгради рискът от освобождаване на азбестови влакна е реален и подценяван.
В подовите настилки азбестът присъства в т.нар. „vinyl floor tiles“ и в лепилото под тях – особено в плочките с размер 30х30 сантиметра, характерни за жилищата от 70-те и 80-те. При премахване на стари подови настилки в по-стари апартаменти тази възможност задължително трябва да се има предвид преди започване на работа.
Топлоизолацията на тръби и котли в по-стари сгради почти сигурно съдържа азбест – тази употреба е особено разпространена в мазета и технически помещения, където тръбите са обвити в сиво-бяла ронлива изолация. При демонтаж на стари отоплителни инсталации именно тази изолация е сред рисковите материали.
Как да разпознаем азбест – визуални признаци и тест
Азбестът не може да се разпознае надеждно само по визуален преглед – особено когато е вграден в смеси и композитни материали. Съществуват обаче признаци, които трябва да повишат подозрението и да наложат лабораторна проверка преди каквато и да е интервенция.
Годината на строителство е първият индикатор. Всяка сграда, строена преди 1992 г. в България, потенциално съдържа азбестови материали. Колкото по-стара е сградата, толкова по-висока е вероятността. Покриви от вълнообразни сиви плочи с характерния брулен и напукан вид на по-стари постройки са почти сигурно азбестоциментови. Сивкава, влакнеста изолация около тръби в мазета и технически помещения е силен индикатор. Стари подови плочки 30х30 сантиметра с характерен восъчен вид и пожълтяло лепило под тях изискват проверка преди демонтаж.
Единственият надежден начин за идентификация е лабораторен анализ на проба от материала. Тестът за азбест се извършва от акредитирани лаборатории чрез поляризационна светлинна микроскопия или сканираща електронна микроскопия. Вземането на проба трябва да се извършва от обучено лице с подходящи лични предпазни средства – неправилното вземане на проба само по себе си може да освободи влакна. Цената на лабораторен тест за азбест в България варира между 50 € и 150 € на проба в зависимост от лабораторията и метода на анализ.
Азбест в България – регулаторна рамка
Работата с азбест в България е регулирана от Наредба № 9 от 2006 г. за защита на работещите от рискове, свързани с азбест при работа. Тя задължава работодателите да извършват оценка на риска преди всяка дейност, при която може да се наруши азбестосъдържащ материал, и да осигуряват подходящи лични предпазни средства и контрол на замърсяването.
Практически важното за собствениците на имоти: отстраняването на азбестосъдържащи материали в количества над определен праг изисква уведомяване на Инспекцията по труда преди започване на работата. Строителните отпадъци, съдържащи азбест, са класифицирани като опасни отпадъци и изискват специализирано третиране и депониране в лицензирани за опасни отпадъци съоръжения – не в стандартните депа за строителни отпадъци. Смесването на азбестови отпадъци с обикновени строителни отпадъци е нарушение с административни санкции.
Премахване на азбест – как протича и кой може да го прави
Самостоятелното премахване на азбестосъдържащи материали е категорично нещо, от което да се въздържате – дори за привидно „малки“ количества като единична счупена покривна плоча или парче тръбна изолация. Без подходящо оборудване – респиратор клас FFP3 или по-висок, защитен комбинезон за еднократна употреба, ръкавици и бахили – излагането е неконтролируемо.
Професионалното отстраняване на азбест включва задължителни стъпки: обособяване на работната зона с херметична бариера и отрицателно налягане вътре (за да не излизат влакна навън), овлажняване на материала преди и по време на демонтажа (влагата предотвратява освобождаването на сухи влакна), работа с ръчни инструменти без механично раздробяване, поставяне на отпадъците в двойно запечатани специализирани торби с ясна маркировка „Опасен отпадък – азбест“, почистване на зоната с HEPA прахосмукачка и финална проверка на въздуха с мониторинг на влакна преди отваряне на зоната.
Фирма за премахване на азбест трябва да притежава лиценз за работа с опасни отпадъци и да може да документира правилното депониране на изнесените материали. При избор на изпълнител изисквайте документ за лиценз и декларация за начина на депониране – без тях не сключвайте договор.
При по-мащабни ремонти или събаряния, при които азбестът е само един от проблемите, координацията между специализираната фирма за азбест и строителния екип е критична. Азбестовите материали задължително се отстраняват преди започването на каквито и да е разрушителни дейности. Почистването на останалите строителни отпадъци и тяхното извозване се организират след приключване на азбестовата санация – никога паралелно, тъй като смесването на опасни и обикновени строителни отпадъци е незаконно и води до отказ от страна на депата.
Азбест при събаряне на стара сграда
При събаряне на стара сграда азбестовото обследване е задължителна и законово изискуема стъпка преди издаване на разрешение за събаряне. Проектантът трябва да включи резултатите от обследването в документацията, а планът за безопасност и здраве (ПБЗ) трябва да предвижда конкретни мерки за работа с азбестосъдържащи материали. При пренебрегване на това изискване строителният надзор може да спре работата на обекта и да наложи санкции.
Ако планирате ремонт или събаряне на по-стара сграда и имате съмнения за наличие на азбест, консултирайте се с опитен екип за кърти, чисти и извозва, преди да вземете каквито и да е инструменти. Правилната последователност – идентификация, азбестова санация, след това разрушаване – спестява здраве, пари и правни проблеми.
Често задавани въпроси (FAQ) за азбест в строителството
Ако покривът е от вълнообразни сиво-сини или сиво-зелени плочи и сградата е строена преди 1992 г. - вероятността е много висока. Единственото сигурно потвърждение е лабораторен анализ на малка проба, взета от обучено лице с подходящи предпазни средства. Не чупете и не пробивайте плочите за собствена проверка.
При добро физическо състояние и без механично нарушаване - рискът е нисък. Азбестосъдържащите материали стават опасни при нарушаване на целостта им - счупване, пробиване, рязане или шлифоване. Напуканите или ронящи се азбестови материали са активна заплаха и изискват незабавна оценка от специалист.
Цената зависи от вида, количеството и достъпността на материала. Ориентировъчно - от 15 до 50 € на квадратен метър за покривни плочи, значително повече при тръбна изолация в затворени пространства. Към това се добавя задължителната такса за депониране на опасни отпадъци. Офертите варират значително - изисквайте минимум три и проверявайте лицензите на изпълнителя.
Законово - в малки количества за лична употреба е в сива зона. Практически - категорично не се препоръчва без FFP3 респиратор, защитен костюм и познания за правилно третиране на отпадъка. Грешката не е видима веднага - последствията се проявяват 20-40 години по-късно.
